sluchaina.blogspot.com
Трамваени приказки, разкази и стихчета: Април 2015
http://sluchaina.blogspot.com/2015_04_01_archive.html
Трамваени приказки, разкази и стихчета. Тук се разказва за трамваите, хората в тях, хората извън тях и сутрешното ми лошо настроение. Необратимо се затварят в себе си Старите -. Каменни пътища, хора, прозорци. Кашлят прах и ръждиви пирони. Хоросанът се рони. Хоросанът се рони. Със скърцане преминават през себе си,. Търсят живата топлина на слънцето. Само вятърът винаги успява –. Вятърът не остарява. Вятърът не остарява! Четвъртък, април 02, 2015. Публикувайте в блога си! Абонамент за: Публикации (Atom).
dulgokoska.blogspot.com
Кап - Настроения: Януари 2013
http://dulgokoska.blogspot.com/2013_01_01_archive.html
Поетите идват когато си искат". Понеделник, 14 януари 2013 г. Аз завися от тебе, завися. От тия усмивки в очите,. От тия стоплящи мисли,. От добрата страна на сълзите,. Които докарваш в очите ми,. От заслона в притворена длан,. Дето го правиш, не питайки. Какво аз в замяна ще дам. Не завися от толкоз променливи,. Защото завися от теб -. Константа в живота, в небето ми,. В това да имам сърце. Публикувайте в блога си! Абонамент за: Публикации (Atom). Колко остана. Няма значение. Сякаш, че цялото население.
dulgokoska.blogspot.com
Кап - Настроения: Ноември 2010
http://dulgokoska.blogspot.com/2010_11_01_archive.html
Поетите идват когато си искат". Вторник, 9 ноември 2010 г. Днес клоните замерват със листа,. Играят си на детство и на смешки. Повече от ясно е - студът. С фалшива извинителна бележка. Бяга от Ноември. Есента. Съблича украсените си дрехи,. А голите и', топли рамена. Ни сгряват с огън и ни правят светло. Ухае ми на Въздух и на Плод,. На кротката усмивка на Земята. И котешките стъпки по(д) простора -. Клепачите затварям. аз съм Вятър. Публикувайте в блога си! Абонамент за: Публикации (Atom). Прошепнах във ...
dulgokoska.blogspot.com
Кап - Настроения: Декември 2011
http://dulgokoska.blogspot.com/2011_12_01_archive.html
Поетите идват когато си искат". Вторник, 27 декември 2011 г. Тоя сняг не ще го преживея. Не ми се иска нова пролет,. В която птици да запеят. И да изпълнят белите простори. Не ми се ще да гина в жарко лято. И само на миражи да попадам,. Ни да се натъквам на змията,. Която се пече на моя камък. Не я желая огнената есен,. Която се удавя в голота,. От хорските обрулени сърца. Тоя сняг не ще го преживея,. Но ще го живея до последно -. В побелялото очите ще зарея. И ще въздъхна тихо и блажено. Дупки с меки пр...
dulgokoska.blogspot.com
Кап - Настроения: Октомври 2011
http://dulgokoska.blogspot.com/2011_10_01_archive.html
Поетите идват когато си искат". Събота, 29 октомври 2011 г. Приятел в нужда те оставя. Днес не искам да те знам. Избоде ми очите и ги хвърли. Разби с пестник добрата ми уста,. Принуди я да гОли зъби. Превърна ме във куче -. Озлоби душата на приятел,. Вярността не просто не заслужи,. А плю на нея като на предателство. Бягам след опашката до лудост. После със замаяна глава. Вървя като пияна и безумна. Нощем жално вия към Луната,. От срам) обръща някой облак. И сигнализира в общината. Да ме евтанизират скоро.
dulgokoska.blogspot.com
Кап - Настроения: Ноември 2012
http://dulgokoska.blogspot.com/2012_11_01_archive.html
Поетите идват когато си искат". Сряда, 14 ноември 2012 г. Тленни сме (понякога го знаем). Страшно ми е. Като сън за смърт,. След който ти горчи в устата. Нещо блъска в сепнатата гръд,. Сякаш че ловец е тъмнината. И преследва плячката си - мен -. И очаква да я хване скоро. Страшно ми е. Писък заледен. В гърлото заседнал е. Умора. Бавно ме изтръпва и краде. Всяка мисъл, до последно. Точка. Не разбирам. Що за страх яде. Вярата, плътта ми бързосрочно? Страшно ми е. Като сън за смърт,. Писъците рязко се рушат,.
dulgokoska.blogspot.com
Кап - Настроения: Декември 2012
http://dulgokoska.blogspot.com/2012_12_01_archive.html
Поетите идват когато си искат". Сряда, 19 декември 2012 г. Някой каза го кратко. И май беше точно -. Тихи сме, щом сме щастливи. И бърка добре да омеси,. Мечта, невъзможност, копнежи). И ето душата му,. Онова, за което да пее. Но щом е щастлив,. Пестелив е с' словата,. Не хаби ни пастели, ни време. На листа отпред -. Аз съм щастлива,. Щастлива съм с теб. До безумие, до нестишие. Публикувайте в блога си! Абонамент за: Публикации (Atom). Колко остана. Няма значение. Тихо е. Тихо е. Тихо е. Отхлупиха се бав...
dulgokoska.blogspot.com
Кап - Настроения: Септември 2011
http://dulgokoska.blogspot.com/2011_09_01_archive.html
Поетите идват когато си искат". Сряда, 7 септември 2011 г. Душата си в метал ще скрия. Защо не ме превърнеш във ключе. И на сигурно да ме прибираш в джоба? Аз много искам да ме отвлечеш,. Където няма ни следа от хора. И да ми говориш сто неща,. От които да изпитвам гъдел. Хайде, нарисувай ми овца! Омръзнаха ми йорки, мопс и пудели. Искам да пътуваш надалеч. Само щом ме стискаш за ръката. Кръвта преглъща твърдо, като злато,. А съм цяла само от сълзи -. Тъжни, дето много те раняват) . Насаме със себе си.
dulgokoska.blogspot.com
Кап - Настроения: Август 2011
http://dulgokoska.blogspot.com/2011_08_01_archive.html
Поетите идват когато си искат". Петък, 12 август 2011 г. Не е честно у поети. Да се струпва празнота,. Но такова е сърцето им -. Струни арфени с лица,. Които виждат, преживяват. И предлагат своя лек,. А каквото им остане. Преглъщат го като Човек. Публикувайте в блога си! Абонамент за: Публикации (Atom). Колко остана. Няма значение. Тихо е. Тихо е. Тихо е. Сякаш, че цялото население. Се е зачело във стихове. Насаме със себе си. Но нека да е истинско! Както само Ти си го умееш. Защото без любов не се живее.
dulgokoska.blogspot.com
Кап - Настроения: Август 2012
http://dulgokoska.blogspot.com/2012_08_01_archive.html
Поетите идват когато си искат". Неделя, 19 август 2012 г. Аз много мога да предложа,. Но ти недей се съгласява,. То всичко вече е заложено,. Ала печалба. няма. Публикувайте в блога си! Дългът е по-тежък от планина", но желанието. На своята къща подвижна. С тихичко тихичка скука. За рицари, бели коне. За някакви приказни срещи,. Които променят. И теб. Измислих. И беше далечен. Тогава реших да те търся. По-точно - да те намеря. Помъкнах тежащата къща,. Та Дом да направиш от нея. Къде си, къде си, къде ли?