laceandpetals.blogspot.com
Lace and Petals: Март 2009
http://laceandpetals.blogspot.com/2009_03_01_archive.html
Понеделник, 9 март 2009 г. Аз съм прах на цвете, може би синчец. Сред поле от рози не успявам да ухая. Никой не успя да изплете от мен венец,. Прах съм си, ще бъда с вятъра до края. Иска ми се слънцето да спре и върху мен,. Но не го виня, че не умее да ме хване. Моите прашинки намаляват всеки ден. И от мене скоро нищо няма да остане. Но сега ме има по крилца на насекоми,. В капчици роса и по листата на синчец. С вятъра живея из дървесните корони,. Дух съм на полето, нося името Прашец.
laceandpetals.blogspot.com
Lace and Petals: Август 2009
http://laceandpetals.blogspot.com/2009_08_01_archive.html
Понеделник, 10 август 2009 г. Всичко свършва на разсъмване. В някои нощи витаят вълшебства,. Тихо се вмъкват в съня и те будят. Вятърът стихва и сякаш нашепва,. Че в теб живеят безброй пеперуди. Луната сияйно ти праща усмивки. И те приканва да следваш звездите. Ти се измъкваш от всички завивки. И тръгваш, припомнил мечтите си. Виждаш, че пътят е толкова лесен. Вярваш, че имаш криле и летиш. Чувстваш се лек, почти като песен,. Сякаш си в сън, макар да не спиш. В някои нощи витаят вълшебства,.
laceandpetals.blogspot.com
Lace and Petals: Май 2009
http://laceandpetals.blogspot.com/2009_05_01_archive.html
Петък, 8 май 2009 г. Вечер с небе от циклами. Спомням си вечер с небе от циклами,. Песни на южни, зюмбюлени ветри. Странния миг, в който сякаш света ми. Сви се, стопи се отвъд всички спектри. И сякаш времето кротко изчакваше. Докато ти събереш смелостта си. А пък небето над нас не помръкваше,. В залез от огън посрещна нощта си. Вятърът тихо разнасяше спомени,. Как си мечтаех за мен да ти шепне. А пък минутите спрели, негонени. Сякаш намекваха "тръгвай най-сетне". Помниш ли вечер с небе от циклами,.
laceandpetals.blogspot.com
Lace and Petals: Юни 2013
http://laceandpetals.blogspot.com/2013_06_01_archive.html
Четвъртък, 27 юни 2013 г. Тя ще има вечно мъртви птици. В двете свои ледени ръце. Във замръзналите им зеници. Сетен спомен – нейното лице. Ще ги гали, тихо ще подрежда. И ще плаче, и ще се оглежда. За закътано парче земя. После ще опитва да забрави. Как ги е намирала в калта. Без да знае как да го направи. Ще мечтае да смени града. Да отиде някъде далече,. Да отиде някъде на юг. Да забрави птиците и вече. Да е другаде и с някой друг. Да успее някак да измами. Себе си, че може да лети.
laceandpetals.blogspot.com
Lace and Petals: Март 2011
http://laceandpetals.blogspot.com/2011_03_01_archive.html
Сряда, 2 март 2011 г. Днес гледам белия лист,. Питам се. Не е ли той. Стих, ненаписан и чист? Без думи, без глас. Покой. Не е ли някога бил. Стискан в ръка на поет? Не е ли даже по-мил. Не е ли куплет. По-силна от всяка реч. Не е ли той тишина? Усмивка. А може би плач. Не е ли скрил в свойта шир. А може би мир. Не е ли той светлина? Не е ли чул нечии смях,. Крие във себе си. Страх? Не е ли като душата? Или е бяло поле,. Може би светло небе. С думи готови за полет. Не е ли плътна стена. Или пък нежна ръка.
laceandpetals.blogspot.com
Lace and Petals: Април 2010
http://laceandpetals.blogspot.com/2010_04_01_archive.html
Петък, 16 април 2010 г. Кога пристигна този жълт Април? Нима снегът ми се е скрил? Някой във небето ми посял е незабравки. Та това е чудо! Що за пролетни прищявки! Елхите ми ги няма, нито скрежните стъкла! Сега на тяхно място – насекоми. И цветя. Къде са ми висулките? Защо са тук светулките? Акации, жълтурчета. А снежните човеци? Разберете – аз съм още с шал и ръкавици. Как така е слънчево? А полята бели кой покри със минзухари? Тази моя Зима. Как можа да отпътува. Връзки към тази публикация.
laceandpetals.blogspot.com
Lace and Petals: Март 2010
http://laceandpetals.blogspot.com/2010_03_01_archive.html
Сряда, 31 март 2010 г. Понякога небето се разчувства. И започва тайно да ръми. С крехките си пръсти то поръсва. По покривите хиляди звезди. И в тези дни е много, много тихо,. Сякаш градовете са заспали. Вятърът, измокрен, духа плахо,. В клоните присяда и ги гали. Слънцето, досущ монетка бяла,. Се подава доста срамежливо. Облак, дим, дори мъглата вяла. Се сближават някак услужливо. Птиците, разрошени и смешни,. Си писукат нещо помежду си. В липсата на ведрите им песни,. Утрото е сиво. И се муси. Бял петел...
laceandpetals.blogspot.com
Lace and Petals: Юни 2010
http://laceandpetals.blogspot.com/2010_06_01_archive.html
Вторник, 29 юни 2010 г. Не казвай на звездите! Тихичко се скрива във очите ми. Остава там, красива и смирена. И се наслаждава на мечтите ми. А Уран, самотен, гледа гневно. И изпраща всичките си облаци. Да я търсят някъде. Из него. И звездите пита за подробности. Но звездите нищичко не знаят. И мълчат, загледани във Гея. А пък тя, усмихната, си трае,. Докато ме слуша как си пея. И Уран, помръкнал и ядосан,. Се оплаква и вали в косите ми. Но, нали все гледа от високо,. Няма да я види във очите ми.
laceandpetals.blogspot.com
Lace and Petals: Май 2012
http://laceandpetals.blogspot.com/2012_05_01_archive.html
Събота, 5 май 2012 г. За дъждът и момичето. Днес е просто някаква си сряда. И дъждът съвсем не е магичен. Прави всичко сиво, а и страда. Тайно), заради едно момиче. За очите й иззад стъклото. И за нощния й мокър бяг. Тих и тъжен е дъждът, защото. Си мечтае да я види пак. А пък тя е накъде, далече. И танцува с други дъждове. И дъждът, отчаян и обречен,. Два дни вече кани се да спре. Пита вятъра какво да прави,. Пита облаците и мъглата. И се чуди как да я забрави. И забрави ли го тя самата?
laceandpetals.blogspot.com
Lace and Petals: Ноември 2009
http://laceandpetals.blogspot.com/2009_11_01_archive.html
Петък, 6 ноември 2009 г. А ти дори не знаеш. И днес отново те имам,. Разбира се само в съня си. Виновен за хиляди рими,. Ти палиш ме само с дъха си. Дали имам смелост – едва ли. Когато те видя блокирам. А после когато те нямам. Се губя в мен и не разбирам. Как може да ме притежаваш. Без сила, без даже да знаеш. И гоня те, но продължаваш. Да бъдеш тук и да нехаеш,. Че вътре в мен нещо се къса,. Всеки път щом те погледна. А аз пак те търся в ума си. И виждам те, уж за последно. Кълна се, че ще те забравя,.
