surealizm.wordpress.com
Си Ви точка ком | Surealizm
https://surealizm.wordpress.com/2014/01/26/си-ви-точка-ком
Си Ви точка ком. Януари 26, 2014 at 9:38 pm (Без категория). Два пъти в рамките на една седмица ми се случи да поискат от мен да напиша на лист своите качества. Какво можеш. Какви дейности те влекат. Какви са твоите страсти? Не мога да пиша такива неща. Не мога и това си е. Не мога да облека всичко, което съдържам, в едноредни думи. Не мога да приравня многомерната форма на КАЧЕСТВОТО на моята същност в плоски етикети. С кое, за Бога, да започна? Че пиша с десет пръста? Или че мога да язда кон? На въпрос...
surealizm.wordpress.com
Ключ за ситроен | Surealizm
https://surealizm.wordpress.com/2013/08/30/ключ-за-ситроен
Август 30, 2013 at 9:40 pm ( Писаници. Tags: ключ за ситроен. Имам ключ от ситроен. Намерих го преди месец-два в тревата пред един блок в Младост 1 и си казах „ааааААААааааа, ключът от палаткатааааааААААаааа! 8220; От тогава се оглеждам за палатка, ама нещо хич я няма. В същото време ключът пребивава в дамската ми чанта. Били ли сте някога в дамска чанта? Аман бе. На кой е тоя ключ? Да ми се обади. Само ми се вре в ръцете. Въведете коментара си тук. Адресът няма да бъде публикуван).
surealizm.wordpress.com
CV дълга версия | Surealizm
https://surealizm.wordpress.com/cv-дълга-версия
Както Иво и Ивайло примерно. Но, това, за съжаление, не трогва никого… Защо да произнасяш цели осем букви (С-в-е-т-л-а-н-а), като можеш да си спестиш малко артикулиране…. Не помня как се появи. Но няма да забравя една случка от трети клас. Бяхме току що приети горди пионерчета и трябваше да изберем първия си отряден съвет. Децата предлагаха този, онзи. В един момент стана съученичката ми Ани Крумова и каза Предлагам Суто . Кой? Така и детските ми спомени, без много точна хронология, са разделени на две о...
surealizm.wordpress.com
Латвия в накъсан пунктир | Surealizm
https://surealizm.wordpress.com/2014/05/07/латвия-в-накъсан-пунктир
Латвия в накъсан пунктир. Май 7, 2014 at 10:22 pm ( Пътеписи. 08042014, ранен следобяд, трансфер от Рига до Ратниеки. Час по-късно пристигаме в Ратниеки база на Латвийския университет. Последните 10 километра караме по черен път, сред ниви с прясно покълнала ръж, горички от борове и брези. Равно и безкрайно. Имам няколко часа да разгледам Рига, преди да си тръгна. Най-неудобните за турист часове неделя късно вечерта и понеделник рано сутринта. Пренебрежителното отношение на момичето ме дразни, но не му о...
surealizm.wordpress.com
В една росна- росна вечер, след един росен – росен ден… | Surealizm
https://surealizm.wordpress.com/2014/07/03/в-една-росна-росна-вечер-след-един-рос
В една росна- росна вечер, след един росен росен ден…. Юли 3, 2014 at 7:18 am ( Приемам всичко лично. Обаче вратата е друга. Явно прясно, ей-сега сменена. И определено заключена. Пробвам заключена. Пробвам по-настойчиво еми заключена си е! Няма страшно, казвам си, ще събуда Марчето, да ме спасява! Само дано да я намеря от вярната страна на вратата. Звъня предпазливо, приготвила около 18 извинителни фрази за събуждането по никое време. Марчето вдига със Слизам! Ама нямаш ли ключ? 8211; я питам. Ми не!
surealizm.wordpress.com
Surealizm | Сутрешни гърголения в банята | Страница 2
https://surealizm.wordpress.com/page/2
Из дневниците на една кифла на яхта по Бялото море. Юли 23, 2013 at 2:00 pm ( Писаници. Тук всичко е много хубаво. Сложиха ме да спя в килера, в най-долното чекмедже. Ако мърдам се удрям и малко боли, но скипър каза, че ще свикна. Скипър е на капитана първото име, второто не го знам. Освен това скипър каза, че трябва да се науча да връзвам кранци. Освен това скипър каза, че ще ме науча да крада лимони. За това ще пиша повече друг път. Сега отплавахме към Итака, ако се случи нещо митологично, ще пиша.
surealizm.wordpress.com
Нескопосано стихотворение | Surealizm
https://surealizm.wordpress.com/2013/08/31/411
Август 31, 2013 at 10:12 pm ( Писаници. Сляпа вещица във слънчев ден,. Късно лято с луд на телефона,. От клепачите лепило с нож студен. Се опитвам да изчистя, но не мога. С тежка клетва погледа е залепен:. Да не виждам, да не чувствам, да не мога. Всичко вярно е, но не за мен. Аз съм, виждате ли, с нова веч природа. Старата си сянка я отрязах с нож,. Скрих под камък, с огън запечатах,. А на новата в момента и растат крила,. Всичко туй е просто времен безпорядък. Ще се блъскам вляво, вдясно, после пак,.
